Още информация за Зоната - Бистро Angel's

Още информация за Зоната

Какво представляват айказаноидите?

Техният откривател д-р Бари Сиърс е Нобелов лауреат за медицина за разработената от него система за поддържане на хормоналния баланс и контрол в човешкия организъм чрез правилно метаболитно хранене. Нарича ги „Фантомите в хормоналния свят“, тъй като е почти невъзможно да бъдат забелязани. Айказаноидите са най-мощните хормони на човешкото тяло и се произвеждат от всяка негова жива клетка. Те са молекулярното лепило, което поддържа тялото цяло, контролират хормоналната система и всяка жизнена физиологична функция.

Защо са толкова слабо познати?

Айказаноидите не се движат в кръвния поток и съществуват за много кратко време – части от секундата - достатъчно, за да свършат задачата, за която са създадени, след което се самоунищожават. Въпреки, че работят в изключително ниски концентрации, те са най-мощните хормони в нашето тяло.

Какво трябва да знам за тях и защо?

Айказаноидите се делят на „добри“ и „лоши“. Дълговерижните Омега-6 мастни киселини (арахидоновата киселина) контролират „лошите“ айказаноиди, а Омега-3 мастните киселини - „добрите“.

Източниците на Омега-6 са слънчогледовото масло, шафрановото олио, соевото олио, а на Арахидонова киселина са червените мазни меса, жълтъците и дреболиите. Получаваме достатъчно количество Омега-6 от консумацията на нискомаслени протеини. Консумацията на останалите, богати на Омега-6 източници е препоръчително да бъде ограничена.

Източниците на Омега-3 са рибата, рибеното масло.

Как да се разбере кои преобладават в организма ми?

Преобладаването на едните над другите не означава доброто здраве на организма. Когато е постигнат балансът между тях, тогава човек се чувства добре – здрав и енергичен.
Доброто физическо състояние означава, че „добрите“ айказаноиди са във възход, докато при намалена енергия е налице симптом за увеличеното производство на „лошите“. Трябва да търсим начин да изравним именно тези, които не ни достигат в дадения момент. Това става лесно, когато се спазва режима на хранене Зоната. Ето, как да преценим, дали сме в дисбаланс:- Когато не сме гладни между храненията. „Добрите“ айказаноиди инхибират секрецията на инсулин, нивата на кръвната захар остават стабилни и това потиска глада. Не трябва да сме гладни повече от 4 часа след последното хранене.

- Плътност на изпражненията. Свръхпроизводството на „добри“ айказаноиди води до притока на много вода в дебелото черво, а оттам и до хлабави изпражнения, разстройство или диария. Обратното – свръхпроизводството на „лошите“ води до запек и плътни изпражнения. Когато те са с нормална консистенция и „плуват“ в тоалетната чиния, налице е баланс между „добрите“ и „лошите“ айказаноиди.

- Качество и продължителност на съня. Нуждата от сън се определя от количеството време, необходимо да се възстанови равновесието в предаването на сигнали от един неврон на друг. Така наличието на „добри“ айказаноиди води до по-малка нужда от сън, а при преобладаването на „лошите“, потребността от сън нараства. И още – ако се събуждате уморени и недоспали, свръхпроизводството на „лошите“ е налице.

- Газове в стомаха и червата. Наличието им е резултат от свърхпроизводството на „добри“ айказаноиди.

Обобщение:

Най-добрият вариант да се поддържа балансът между „добрите“ и „лошите“ айказаноиди, без да има каквито и да е било странични ефекти, е да се спазва начина на хранене Зоната. В противен случай, когато е налице дисбаланс, тялото боледува. Не са ни необходими медикаменти, когато имаме знанието да се храним здравословно – природата ни е осигурила всичко, от което имаме нужда.

 

TOP